Искам да подчертая, че моделът с два вида контейнери за отпадъци, се реализира за първи път в България, именно в нашите две общини. Изборът на този вариант е определен най-вече от по-лесната му експлоатация от жителите. Много по-удобно и практично е да разделяме вкъщи отпадъците на два потока – за рециклиране и за биоразграждане. Така от една страна по-лесно жителите ще се ориентират в това кой отпадък в кой контейнер трябва да попадне и от друга страната в домовете ни ще е нужно по-малко пространство, за да разположим домашните си кошчета.

Този модел е подходящ именно за такива населени места, където тепърва трябва да се възпитават навици за разделно събиране на отпадъците. В Габрово и Трявна и досега имаше различни контейнери – те бяха четири вида за различните видове отпадъци, но за никого не е тайна, че изискванията за разделяне на боклука не се спазваха.

Двукомпонентният модел е, бих казала, и по-интуитивен, защото е лесно да разпознаем коя суровина би могла да се разгради в природата и коя не.

Какъв съвет ще дадете на габровци, за да разделят правилно отпадъците си?

Може би за много хора вече ще е повторение, но отново искам да разясна кое, как и къде разделяме. В градската част са разположени жълти и кафяви контейнери. На места все още има и големи зелени контейнери, но на тях има информационни стикери, а и предстои да бъдат подменени.

И така в жълтия контейнер трябва да попаднат всички подходящи за рециклиране ненужни вещи, изработени от стъкло, хартия, пластмаса, метал. В кафявия контейнер трябва да се изхвърлят биоразградимите отпадъци – остатъци от плодове и зеленчуци, трева, клонки, дървесина, кафе, чай и др.

При експлоатирането на системата съдържанието на жълтия контейнер постъпва на сепарираща инсталация, намираща се на територията на депото за отпадъци, където суровините биват извадени и сортирани. Пътят на биоотпадъците от кафявия контейнер приключва на площадката за компостиране, където след допълнителна обработка, се произвежда качествен почвен подобрител – компост. Ако сме се справили добре с разделянето на отпадъка, суровините от жълтия контейнер продължават към заводите за рециклиране, а тези от кафявия контейнер – се превръщат в компост, който може да се използва за наторяване на градини и паркове.

И тъй като говорихме за града, ще кажа, че в селата още миналата година са раздадени компостери, за да преминат хората към домашно компостиране, а по улиците има само контейнери за рециклируеми отпадъци.

Съветът ми е всички да положим малко усилия и да превърнем разделното събиране на отпадъците не в спорадично явление, а в ежедневна практика. Има и няколко тънкости – хубаво е да спестим място в кошчето вкъщи и в контейнера на улицата. За това е нужно само да смачкаме обемните пластмасови бутилки, кутии, кенове, кашони. Винаги ме питат за кофичката от киселото мляко – не е нужно да бъде старателно измина, но е добре да бъде изплакната. Също така в жълтия контейнер може да бъдат изхвърлени текстилни и кожени отпадъци, счупени порцеланови или метални съдове, памперси, скъсани дрехи и обувки.

Всъщност какво ни спестява рециклирането?

Спестява ни много големи загуби на суровини и енергия. Всъщност преди да го спести на нас, го прави за природата. Ползите от рециклирането са огромни. Ще спомена само няколко факта, отнасящи се до най-често рециклираните отпадъци – от хартия, стъкло, метал и пластмаса.

Хартиените опаковки, кутии, вестници, списания и др. Представляват 40% от твърдите битови отпадъци. При рециклирането на стара хартия се използва с 60% по-малко енергия, отколкото при производството на нов материал. Изчислено е, че за всеки тон рециклирана хартия спестява живота на 17 дървета.

Стъклото пък е продукт, който може да се рециклира на 100%, при това процесът може да се повтаря безконечно без загуба на качеството. При това положение абсолютно безхаберие и огромна загуба на ресурс  би било да пратим стъклото за депониране в клетката и да не го използваме.

Основната причина за рециклирането на пластмасата е фактът, че тя съществува в наистина огромни количества в ежедневието ни. Същевременно пластмасата има изключително продължително разлагане в природата, което според вида полимер може да достигне и до 500 години. Рециклирането на пластмасата намалява замърсяването и спестява много енергия. Според последните проучвания вече са открити микроорганизми, които разграждат пластмасите. Това би могло да се окаже добро решение от гледна точка на незамърсяване на природата, но не и от гледна точка на консумиране на ресурси, тъй като за произвоството на нови количества пластмаси ще са необходими все повече количества петролни продукти за изходна суровина, а всички знаем, че те са на изчерпване.

Металните отпадъци са в значително по-малки количества, но тяхното рециклиране също е задължително, тъй като е безпредметно те да бъдат изхвърлени, след като биха могли да се превърнат в нови вещи.

Вярвам, че отпадъците от нашите градове, ще имат късмета да попаднат в добри ръце и да се превърнат в нови суровини. И ще перефразирам мотото на нашия проект – Отпадъкът да има този късмет, да не отива за смет.